Ръбът на небето

Мислите ви се борят със страха, който има среща с 

добрия стар адреналин, някъде на около 1500 метра 

височина.

Когато адреналинът е част от 

една мечта, със сигурност стaва 

дума за свободно падане, а 

рискът превръща адреналина в 

усещане, ферментиращо в спо-

мен. За да скочите с парашут, 

не ви е нужна смелост, само 

решителност, защото смелост-

та така или иначе умира някъ-

де в момента, в който сложите 

парашута и минете първата 

проверка. 

В момента, в който стъпите 

на летището, попадате в един 

приятен хаос, свързан с опъва-

не на платнища за скатаване на 

парашутите и подписване на 

декларации за доброволност. 

Чувам въздушния жаргон, със-

тоящ се от думички като: заход, 

прострелка, ръчка, плъзгане, 

тандем, отцепка, Хоуп, AFF, 

които допълнително бомбар-

дират изплашеното ми като на 

изгубено дете съзнание и ме 

превръщат в топка от нерви. 

Последна проверка преди да 

се кача в добрия стар АН-2 

– и това е предпоследният 

момент, в който на човек му 

хрумва да се откаже, но не го прави, защото срамът да те 

помислят за страхливец е по-

голям. Има още само един миг 

на колебания – на самия ръб 

на самолета, преди да скочите 

в нищото. В самолета напреже-

нието може да се реже с нож, 

макар всеки да се опитва да се 

шегува. Сякаш вървиш по не-

позната улица посред нощ и си 

подсвиркваш с треперещ глас. 

Страхливецът умира хиляди 

пъти, смелият – само веднъж. 

Вратата на самолета се отваря 

и тишината превръща височи-

ната в реалност, а адреналинът 

ферментира в решителност. 

Заставам на ръба, въздушната 

струя отнема дъха, но тишина-

та е толкова плътна, че може 

да спука тъпънчетата ми. Ска-

чам и ... оставам сам, това ми 

харесва – самота и адреналин, 

невъзможни при други ситуа-

ции! Усещам динамичния удар 

от отварянето на парашута. 

Гледката е невероятна, искам 

това да не свършва. Сега само 

трябва да внимавам някое свет-

кавично като Хамилтън тече-

ние да не ме подхване и отвее на място където ще ми трябва 

карта и компас, за да се върна 

на летището! Адреналинът е 

катализатор, който в повечето 

случаи рестартира операцион-

ните ви системи и ви зарежда 

с опияняващо чиста енергия, 

караща ви да се чувствате наис-

тина живи.