Жената 911

                                                 
 Прави ти се секс, а момичето, с което излизаш в момента още не ти „пуска”. Прави ти се секс, но не с „твоята”. Хващаш смартфон-а си, който е последен модел Iphone и това според теб те прави секси, дефакто обаче се надяваш да впечатляваш с него. Записал си я с мъжко име или „някоя” и братовчедка. Да, това е „Жената 911”. Чичко Фроид отдавна го е доказал, че липсата на секс е една от основните причини за ниско самочувствие и ферментация на егото. И тъй  като достойнството и финансовите ти средства не ти позволяват да си извикаш проститутка, на която би се „накефил”, минаваш към вариант „Б”. Естествено, че звъниш на „911” - жената, която според мен има всеки средностатистически мъж. Един SMS от рода: ”Секс+ вечеря” е достатъчен, за да ти осигури добър секс независимо по кое време на денонощието. Тя обикновено е скромно и симпатично момиче още влюбено в теб или просто потомствена нимфоманка, за която секса е начин на живот и сексуалната абстиненция я кара да не отказва. Сексът с нея е адски незаангажиращ и знаеш, че освен секс тя не очаква нищо друго - ти също. Тя е отдушника, който ти помага да преодолееш неуспеха с жената, с която си искал да бъдеш, но не се е получило, оргазмът с нея ти връща самочувствието, което си изгубил онази вечер в Ялта, когато си бил сигурен, че няма да се прибереш сам. Накрая се наложило да и звъниш уж, че случайно си се сетил за нея, а всъщност ти се е правило секс. Свършваш на бързо и даже забравяш да я целунеш, истината е, че след оргазма реалността е жестока. Мисленето ти се обръща на 180 градуса и сега единственото нещо, което искаш е да се махне(ш) колкото се може по-бързо, защото за пореден път си опитал да излъжеш съзнанието си, че си с онази, за която мечтаеш. Но за жалост пак си бил с добликатa, който никога не може да замести оригинала. А, тя –заместителя, тайничко се надява да й се обадиш и да я заведеш на кафе или просто да се разходиш с нея без да става дума за чукане, но уви тя вече е жена с етикет на който пише „само за секс”, което автоматично я превръща в нещо като цигара в стъклена рамка, която пушиш само, когато наистина няма какво друго. Има мъже, които имат по няколко Ж-911 за  различните видове настроения и сексуални предпочитания. Едната е за по-груб секс, другата прави уникална орална любов и т.н. Сериали като „Sex and the City” направиха жените адски разкрепостени и изведнъж от консервативни домакини се превърнаха в широко скроени жени, които знаят как да се забавляват и сексът с  различни партньори ги направи основоположнички на най-новата версия на Ж-911. Същите онези, които инвестират прекалено много и дори всичко във визията без да осъзнават, че ние мъжете започнахме да четем класика и се наситихме на красавици, с който играем на мълчанка след секса, защото няма какво да си кажем. Истината е, че ние мъжете губим все по-голямо количество интерес към дадена жена след всеки оргазъм с нея, макар че повечето жени си мислят, че ставаме все по зависими от тях, причината е че харесваме   полигамията, защото без нея сме обречени на ниско самочувствие и скучен живот. Ж-911 е признак на фалшивото мъжко самочувствие, защото докато се хвалим, че сме големи плейбой и сами не си вярваме тайно разчитаме на нея, за да си осигурим разнообразие във вече скучния си сексуален живот. Идва момент обаче, в който Ж-911 почва да дава заето, омръзнало й да е на повикване, забърсала прашасалите си принципи и поставила морала си пред удоволствието. Най-лошото е, че докато правим секс с Ж-911 си мислим  за друга, онази, която наистина заслужава и която пази честта си, за да можем ние - самозабравилите се мъже, когато настъпи момента да се почувстваме наистина специални. Излитаме с двеста, когато получим обаждане от супер яката мадама, която зарибяваме неуспешно от доста време, сложили маската на онзи, който тя иска да види без да осъзнаваме, че губим автентичната си  индивидуалност само, за да се харесаме на Жената, за която в момента сме един от многото, огледален образ на момичето, което не искаме да виждаме след поредния си фалшив оргазъм. Мислим се за големи Плейбой само, защото си имаме своя Ж-911 без да осъзнаваме, че докато  издигаме изкуствено фалшивото си его една отчаяна жена праща SMS на своя мъж 911 и го получаваш ти - същия илюзорен самец живеещ  в своята утопия.

Ръбът на небето

Мислите ви се борят със страха, който има среща с 

добрия стар адреналин, някъде на около 1500 метра 

височина.

Когато адреналинът е част от 

една мечта, със сигурност стaва 

дума за свободно падане, а 

рискът превръща адреналина в 

усещане, ферментиращо в спо-

мен. За да скочите с парашут, 

не ви е нужна смелост, само 

решителност, защото смелост-

та така или иначе умира някъ-

де в момента, в който сложите 

парашута и минете първата 

проверка. 

В момента, в който стъпите 

на летището, попадате в един 

приятен хаос, свързан с опъва-

не на платнища за скатаване на 

парашутите и подписване на 

декларации за доброволност. 

Чувам въздушния жаргон, със-

тоящ се от думички като: заход, 

прострелка, ръчка, плъзгане, 

тандем, отцепка, Хоуп, AFF, 

които допълнително бомбар-

дират изплашеното ми като на 

изгубено дете съзнание и ме 

превръщат в топка от нерви. 

Последна проверка преди да 

се кача в добрия стар АН-2 

– и това е предпоследният 

момент, в който на човек му 

хрумва да се откаже, но не го прави, защото срамът да те 

помислят за страхливец е по-

голям. Има още само един миг 

на колебания – на самия ръб 

на самолета, преди да скочите 

в нищото. В самолета напреже-

нието може да се реже с нож, 

макар всеки да се опитва да се 

шегува. Сякаш вървиш по не-

позната улица посред нощ и си 

подсвиркваш с треперещ глас. 

Страхливецът умира хиляди 

пъти, смелият – само веднъж. 

Вратата на самолета се отваря 

и тишината превръща височи-

ната в реалност, а адреналинът 

ферментира в решителност. 

Заставам на ръба, въздушната 

струя отнема дъха, но тишина-

та е толкова плътна, че може 

да спука тъпънчетата ми. Ска-

чам и ... оставам сам, това ми 

харесва – самота и адреналин, 

невъзможни при други ситуа-

ции! Усещам динамичния удар 

от отварянето на парашута. 

Гледката е невероятна, искам 

това да не свършва. Сега само 

трябва да внимавам някое свет-

кавично като Хамилтън тече-

ние да не ме подхване и отвее на място където ще ми трябва 

карта и компас, за да се върна 

на летището! Адреналинът е 

катализатор, който в повечето 

случаи рестартира операцион-

ните ви системи и ви зарежда 

с опияняващо чиста енергия, 

караща ви да се чувствате наис-

тина живи.

Клубна култура

Клубната култура продава
Има ли в България клубна култура? Това понятие навлиза трайно в края
на 90-те и вече е в тинейджърския си период. Логично е да започнем от
„Планет клуб“. Заведението, или по скоро веригата, която даде насока
на голяма част от сцената на „парти заведения“
свързани и случващи се и до днес в по-елитната част в България!
Понятия, като хостеса, фейсконтрол, дрескод бяха въведени именно от
Планет. Летвата беше вдигната високо и другите заведения, които тогава
изглеждаха или като модерни кръчми от ранния СОЦ или като лоби барове
в хотел Балкантурист трябваше да наваксат доста бързо ако искаха да са
в час! Музиката, интериора и обслужването започнаха да играят все по
определяща роля в това къде да се ходи тази вечер! Ерата на анцунзите
отдавна бе изместена от клубната мода съчетаваща в себе си удобни за
танци и в същото време модерни извън стандарта дрехи изглеждащи
различно. Твърдият алкохол беше заменен от екзотични коктейли с
декорация, напомняща плодова салата! Хора като братя Диеви, които
дефакто създадоха качестевите бармани в България, от самосебе си се
наложи да култивират хората и към правилно консумиране. В себе си това
включваше сложната задача от презентация на различни напитки!
Заведения като – Емоната, Макалали, Вижън, Бали и Ескада наложиха
понятието „пред парти”. Качестеваната клубна музика режисирана от
местни диджеи, на доста добро ниво, доведе до претенциозно отношение
на качестото на звука, ефектите и пърформанса, който се случваше по
време на партитата!
Повлияни от мениджмънта на ранния Планет, повечето заведения започнаха
да организират тематични партите, които от своя страна възпитаха
клиентите да спазват определения дрескод на всяко събитие, било то
Бяло парти, Хелоуин и т.н. От друга страна чалга културата вече беше
нахълтала като паразит в съзнанието и ежедневието на повечето хора.
Налагането й започваше още от сутринта в рейсовете на градския
транспорт, телевизия, няколко радия и 80% от нощните заведения.
Чалгата убива, но и продава! Най-лошата чалга е онази в мисленето,
същата, която кара петнайсет годишните момиченца да изглеждат като
престарели лелки. Модата на най-слушаната музика допринесе част от
клубната култура да се състои в това да хвърляш салфетки и да имитираш
дрес кода на Милко Калаиджиев.
Появата на алтернативните метдоди на информация като флаери за
определени събития, джобен формат списания с програмата на клубовете
направи хората, които посещават клубовете много по-информирани и им
дадоха възможност да плануват събитията, които искат да посетят.
Стандартизирането на програмата на повечето заведения - кой ден от
седмицата каква музика се пуска, създаде навици у хората и възпита
клубно поведение, а именно начин на обличане и поведение в зависимост
от музиката поводът и т.н.”Мармалад” и „Петното на Роршах" останаха
едни от малкото истински клубове, където може да се слуша музика на
живо, което само доказва очевидното за съжаление доминиращо влияние на
чалгата по повечето заведния. Тези заведения носят в себе си духа и
романтиката на нашият град, различното място признато в цяла България.
Няма български изпълнител, който да не се е сливал с духа на "Петното
на Роршах " после да не е оставал очарован и обвързан с това интересно
място. Място, което има своята тематична насоченост като Найлона,
Пъзела, Безистена, No Sense, където може да се слуша алтернативна
музика и да се види Карбовски как чете поредната книга на „Бърза
литература”, където всяка седмица има някакво, ново интересно събитие,
където нещата се случват.
Станалият модерен напоследък - Бедрум селектира така наречената
„отбрана“ клиентела, с разнообразната си музика и различните гост
диджеи успява да задържи най-качестевите клиенти в града. Появата на
тематични заведения като "Фейсбук кафе", "За-За", "Артнюс кафе" се
опитват да променят ферментиралото мислене на повечето хора, които
като чуят думата заведение си представят преливащите едно в друго
еднотипни по интериор места плъзнали из целия град! Огромният избор на
места за забавление и релакс накара собствениците и управителите на
заведенията да обърнат повече внимание на така наречения „сервиз”-
отношението към всеки един клиент, повиши своето качество. Появиха се
така наречените „настанителки”, които дори през деня настаняваха
хората и ги ориентираха къде има свободни места в заведението. Каквото
и да си говорим за клубната култура тя е най-вече вътре в нас и ъгъла
на пречупване зависи най-вече от възпитанието, принципите и средата в
която прекарваме по-голяма част от времето си. Клубната култура е
избор и държание което всеки сам определя имайки предвид мястото и
повода забавлявайки се, без да пречи на другите!
Георги Станилов

Кама Сутра,срам ме е.

„Кама сутра", думата, която повечето хора свързват със секса, всъщност е книга за правилата   на  взаимоотношенията, автор е Vatsyayana, живял в северния индийски град на Benares някъде между 1-4 век. Кама Сутра е написана на древния Санскрит език, в който Кама значи желание, а Сутра - правила. Кама е богът на любовта при индусите. Книгата съдържа категории на мъжки и женски партньори,  според     размера и дълбочината на половите  органи на мъжа и жената. Знам, че тайно я разглеждаш всеки път в книжарницата като се оглеждаш плахо да не би случайно някой да те види. Истината е, че повечето хора се срамуват да си признаят, че четат Кама Сутра, мислейки, че другите ще ги помислят за невежи в тази област или просто защото са с малко по-стари разбирания. От времето когато сексът в България беше като в библията - само за продължаване на рода и единственото инфо, което можеше да получиш за секса, беше старата соц. класика „Мъжът и жената интимно". Закъснялата българска сексуална революция в началото на 90-те изля тонове  сексуална информация върху крехкия гръб на българина, който до този момент се наслаждаваше единствено на плакатите на Саманта Фокс и изрязаните страници от рекламата на бельо в тогавашните некермани,  с които беше облепил шкафчето си в завода. Многобройните порно вестници и списания свариха неподготвена българската психика, която се беше сгушила в ъгъла на остарелия си морал. Въпреки строгите правила на комунистическата идеология, аз мисля, че „българската" Кама Сутра се предаваше от уста на уста, тоест всеки учеше другия на това, което той самият се бе научил и така като една народна песен променяна с годините или по-точно ъпгрейдвана от легло на легло, българинът всъщност е доста в час със последните сексуални тенденции и пози. Кама Сутра се чете преди всичко за сигурност в това, което правим и макар имена на пози като: "Съединението на магнитите", "Положението на плодовото дърво" , "Танцът на мисионера" , "Съюза на морския таралеж",  "Позата на лъжиците", "Положението на луната" да не ви говорят нищо, съм сигурен, че най-важното нещо в секса е взаимното удоволствие. Както каза една приятелка, на която и изпратих всички пози: - "Дори не искам да им чета заглавията, аз съм както дойде. "Все по- развиващите се комуникации също изиграха своята роля в развитието на сексуалната култура - ще спомена само интернет и мобилните телефони,  с които домашното порно се превърна в база за сравнение с това, което сме научили или искаме да направим с нашия сексуален партньор. Ще спомена само Памела Андерсън и Парис Хилтън,  които показаха на света, че има какво да добавят в по-горе споменатата книга! Според мен фантазията, възпитанието и характерът играят най-важните роли в секса по принцип. Свободата, която усещаш, че ти дава твоят партньор те кара да се чувстваш лек и свободен, както в мислите, така и в движенията, това прави секса кълбо от усещания, чрез който мозъкът ти достига нирвана, ти -  съответно оргазъм. Страхът е най-големият враг на експеримента, страхът от провала или неодобрението на партньора ти. За да няма страх, трябва да си уверен в това, което искаш и правиш, сексът е област, в която всеки малко или много е неуверен както в себе си, така и в човека срещу него. Когато мъжът е смел, това дава смелост и на жената, което я кара да не се срамува да изрази себе си или да експериментира. Така че според мен  Кама Сутра е преди всичко способността да изолираме страха и срама, когато сме готови да се отдадем един на друг

Селска история X

Чакам рейса за града, чудейки се как да се измъкна от селото forever. Искам да не ме обиждат на „селянка” и през последните седмици гледах само телевизия „Планета”, за да копирам стила на хората в града! Една приятелка ми беше казала, че това е най-гледаната телевизия и всички се обличат като чалга звездите. Старият „Чавдар” се излюпи на мегдана и хората с
дисагите на рамо започнаха да пълнят рейса. Аз бях си взела само два буркана с туршия, домашно сирене и един хляб от онзи, заводския. След пристигането ми в големия град се настаних при моята приятелка, която вече беше отворила бутилка домашна, за която аз имах подходящо мезе! 
Тигровият десен сега е много модерен, това го разбрах от няколкото клипове на по- известните чалга изпълнителки, а и на Димитровградския пазар това беше най-евтиното, което можех да си позволя с парите, които бях изкарала от тютюна тази година! Солидно почерпени, към полунощ се запътихме към най-новия бар в града, където ходели така наречените „гъзари”, които всъщност май са като мен- идват от селата. Но разправят, че са гражданя, за да не им викат „селяни”. А бе объркана работа. А аз не се срамувам от селото си. То е от големите и повечето тоалетни са с канализация. Моята приятелка обаче ми каза да не казвам, че съм от село, щото така никой нямало да ни почерпи в бара! В себе си имахме само по десет лева, тоест- за по едно малко без разредител. Добре, че си бяхме взели по едно патронче ракийка, та от време на време си доливахме чашите. Всичко беше в салфетки,от онези с които мама ми завиваше сандвичите, когато ходех на къра да бера тютюн. Певицата беше с тигров десен, което ни накара да се почувстваме като звезди, макар
че по-късно видях поне още десет момичета с такива рокли. Една от които се оказа кака Пенка от бакалията в село. По едно време  момче с риза, на която имаше дракон на нея и колан от онези с огромна тока с надпис Playboy и заострени каубойски ботуши, се приближи към нас и ни попита дали искаме да ни черпи. Аз, естествено, казах „да” и той каза, че трябва
да отида с него в тоалетната. Това не го разбрах! Но тръгнах и тогава той ме дръпна в една от кабинките, заключи вратата и изкара някакво прахче. Тогава си спомних, че в един епизод на „Кръстника” героят смъркаше някакво прахче като от онези малки шишенца, които имаш в джоба, когато ти е запушен носът... Както и да е... Подаде ми навитата банкнота и аз си смръкнах! Каза,че сега трябва да му „пусна”. И ме натисна. Докато ми
сваляше гащите леко изтръпнах, ама се успокоих. Добре, че бях с онези, скъпите гащи от три кинта, а не от другите по лев и петдесет, че щях да се изложа много. Моята приятелка също я „почерпиха”, но нейният пич искал само свирка... и така!
Прибрахме се пеша, като за без пари, напалихме печката, че в квартирата- кучи студ. Закусихме с отворения буркан  туршия и парче козе сирене, че умирахме от глад и си легнахме замечтани за гражданство. Важното беше,че поне за една вечер се почувствах гражданка въпреки, че харесвах селското в себе си. Не искам да съм такава- ако ме питат ще казвам, че сам си от село, па ако искат да ми се смеят! Селото е в мен и аз сам в селото!

Правилата са илюзия

Главата ми ще се пръсне от мисли за нея. Чукането ферментира в емоции. Всичко почна, когато си казахме, че ще е само секс, без чувства. Всяка емоция е родена в края на един оргазъм без ангажименти, след които е нямало прегръщане и целувки на тръгване.
Първата граница е достойнството,което си е сложило тениска с надпис:Аз не се влюбвам,тя е само за секс.Тениската вече е избеляла от пералнята на зачестилите посещения у вас и гушкането след секс.Егото вече е бита карта,идва ред на спомените от предишната.На третия месец и те потъват някъде между кутиите с домашна храна които ти носи у вас и те чака докато ти играеш на игрището до Мола.В един момент осъзнаваш,че мислите за нея вече са на квартира в главата ти и най-лошото е,че това май ти харесва.Тогава на хоризонта се появява берлинската стена на страха от влюбването и плътната болка от него,която пълзи като охлюв по на пръв поглед перфектната ти стена на FB.

С колко си спал?

“С колко си спал?" е може би един от най-неудобните и глупави въпроси, които може да ти зададе една жена. Сексуалността е основната движеща сила за мъжкото его, и в този ред на мисли, по-голямата част от мъжете, за разлика от жените, имат постоянна нужда от задоволяване на сексуалния си нагон. Противно на онова, което пишат повечето женски списания, мъжът е полигамно същество, което се прави на моногамно само, защото иска да има нещо "сигурно", докато преследва поредната си жертва, която може да го накара да се огледа в магическото огледало на собствения си нарцисизъм. Броят на жените, които са се озовали в леглото ти, е само число, което несигурните мъже издигат на пиедестал. Истинският мъж никога не говори за жените, с които е спал, дори да е само поради факта, че те - жените - говорят за него. Дискретният мъж е привлекателен за жените, защото е загадъчен. Той е като кутия, която всеки иска да отвори, но само малцина успяват, а за самия него „бройката" е без значение. Избирателната му пропускливост относно жените е завишена като на face control в известен клуб в New York. Той може да си позволи да отказва директни предложения за секс, защото малко преди това е получил още няколко такива и държи най-силния коз в тази игра, а именно - правото на избор. Този тип мъже са надживели комплекса на "бройката". Дали, защото те самите вече на помнят с колко жени са спали, тяхната психика е като на режисьора на филма - те са го гледали преди премиерата и докато жената е все още на заглавието, те вече четат финалните надписи на своята победа. На другия полюс е „мъжът-комплекс". Той помни имената на 5-те жени, които са му "пуснали", две, от които са били смъртно пияни и изобщо не помнят какво са правили през онази нощ. Всеки полов акт с жена за него е повод за празник и докато тя е още в банята, той пише sms-и на приятелите си, за да се похвали (по-скоро на себе си!), с мъжкото си достойнство. Но има и по-драстични случаи, като мъжете, които си водят подробен списък на жените, с които са спали - трите им имена, къде и колко пъти са го правили с нея и по възможност - с прикрепена нейна снимка. Според мен този тип мъже по-скоро често мастурбират върху спомените си, отколкото да правят секс. Много често можете да ги чуете как се хвалят на бара, че са чукали тази или онази и как направо са й взели ума, а в действителност това се е случило само в мечтите и сънищата им. Така че статистика на броя на „свалените" жени си водят само мъжете, които правят секс два пъти в годината - единият, от които е с проститутка, подарък от колегите за рождения ден, а вторият - на някой голям празник, когато всички са толкова пияни, че избирателна способност отдавна е на автопилот. Именно споменът от тези редки сексуални наслади дава на този тип мъже резервната доза самочувствие, отнето им от липсата на сексапил или просто - увереност в себе си. За един истински мъж бройката никога не трябва да бъде цел или критерий за неговите качества. Но истината е, че ние мъжете сме си обявили негласно състезание помежду си и понякога забравяме, че в това състезание губим повече, отколкото печелим. Губим жените, истинските жени, само защото сме били прекалено забързани към поредната си бройка и сме нямали време да оценим жената, която наистина ни е искала и то не заради секса, а заради това, което сме. Сексът винаги е бил тънката граница между любовта и приятелството, между егото и действителността. Затова, скъпи момичета, да зададете въпроса: "С колко си спал?" на един мъж означава да го поставите на гилотината на собствената му сексуална история, с риск да го загубите, само, за да научите истината, която може да ви огорчи.

...

Суета във въздуха

Беше ми омръзнало да гледам преиграно гримирани жени, и търсех обикновените.Онези които се маскираха, само защото искаха да не се отличават от тълпата поради това, че тя, самата тълпа, им даваше по- голям избор. Обожавах да я гледам рошава, докато е някъде между възглавницата и завивките, тогава, когато виждах само очите и истинския цвят на кожата й. Истинската жена, сгушена в реалността на сънищата си, страхуваща се от утрото на самотата. Така и не разбра къде ме изгуби,някъде през онова лято когато една вълна разми от пясъка скъсаната огърлица на нашата псевдо- любов.Събудих се една сутрин и видях стотици лица намазани с грим, видях ластичето на маските им, което минаваше зад ушите им. Пак се оглеждах за нея- онази, току що събудила се без грим и без високи изисквания към кафето и салатата „Цезар”. Аз предлагах само циганска баница с шарена сол и зехтин вместо олио от модерните, която нямаше да отива на Lifestyle-a й.Опитвах се да надничам зад дебелия слой грим и скъпи очила,опитвах се и да не се разочаровам от погледа през скъпите стъкла на новата кола, с която искаше да ме вземе. Пък аз не спирах да карам към жената без грим и старото ми „Клио” се превърна в машината на времето, с която пак се връщах назад, за да видя къде съм сгрешил и защо съм те пропуснал. Знам, че вече може би е късно да гледам този филм, на който ти отдавна знаеш всички реплики и вече си на „Сексът и градът” но, сигурен съм, пазиш си и моя Маркес, холерата е още в нас. Не мога да заспя без книгата за утрото, която почва как се будиш леко, рошава и сладка, като ябълка на клечка от пътуващия панаир на суетата. Без брой жени, които не оставят даже бегъл спомен,без брой ,а всъщност нищо, което можеш да докоснеш. Играх на пясъка пред блока с циганчето, нарамило камара от кашони на надеждата, играх и беше истинско хлапето с протритите ръкави от реалността, но истинската, не онази зад измитите стъкла на твоя дом, в който искаше да се събудя до теб. Поиска да ме купиш за един оргазъм и даже не разбра,че няма грам фантазия у теб, преструвайки се на ранената кошута, поиска мен, а аз те виждах празна като изхабена мечта. Попита ме какво не бе наред, нима очакваше да те целуна,  както бих целунал нея в първото ни утро? Не успя да докоснеш нищо от мен,макар че цяла вечер ме прегръщаше. Докосва се само онова, което не се вижда, видяхме всичко! И аз си тръгнах нарамил чантата с камъни,събирах ги, когато ме замерваха по пътя на моята истина за живота,минавах покрай тях-жени с камъни,замерваха ме,искаха да счупят стъклата на твоята стая и кучета насъскваха към черната ти котка,която беше им пресякла всички пътища към мен.

Казала му "край"

Казала му „край” след 7-годишна връзка, два дни преди да заминат заедно на море. Обади ми се да ми каже, че сега се разхождал сам по плажа и имал чувството, че всички жени са врати, различни врати, а той носел само ключа от хотелската си стая. Нейното напускане го връща в началото на лова, в който той е свикнал да се се връща с улов, само защото ловецът и плячката са били приятели. Обади ми се да ме пита как се правело. Говоря за флирта, който в неговия случай наистина се превръща в лов на спомени. Макар и лишен от научно име, флиртът си има свой собствен знаков език, който започва да се учи кам 12-тата година в скучните часове по химия, където ти й дърпаш косата, а тя ти отговаря с нещо от рода на: "Моля, другарко, пък Гошо пак ми опъва гривата”. И продължава докъм 20-тата година, когато репликите са заменени от sms-и като: “Седя тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме”. Лошото в случая е, че след 7- годишна летаргия на уменията на флирта, мъжът забравя правилата на играта. И точно, когато той отваря консервите със самосъжaление, когато самочувстието му събира прах по нейните снимки на последния рафт, именно тогава животът на флирта на изоставения самец тепърва започва. Играта на ухажване крие нечовешки унижения, да не говорим за това, че трябва да има стил във всяко едно движение или дума във флирта - да я заговорите стилно, да я разсмивате небрежно, без да личи, че току-що излизате от матрицата на дългата връзка и не сте съвсем пригоден за малките изпити, който ви провеждат жените всяка секунда. Мъжът трябва да е неуморен преследвач в градската среда на високото самочуствие и (не)задаволените жени. Мъжът-летаргия е ловецът, който 7 години (примерно) вместо на лов е купувал всичко от душевния магазин на своето гадже-жертва и изведнъж, попадайки в градската ловна среда, той не е наясно сезонът на кой дивеч е в момента и какво е забранено за обстрел. Неговите стари подходи и оръжия отдавна са изместени от хай тек технологиите на Нокиа и последната колекция на Фред Пери или Ливайс. Той не знае, че най-добрите места за лов вече са се променили. Предимството при жените е, че са в изгодната позиция на преследвани. Възползвайки се от това, те сами избират своя преследвач или в повечето случаи - преследвачи, които допълнително наторяват почвата около ненаситното им его. И без да осъзнаваме, ние мъжете сами превръщаме такива жени в гигантски консуматори на емоции, които преди да излязат на лов, заключват чуствата си в железен херметизъм. Истината е, че светът е пълен с жени, които са принудени да бягат бавно, после са спрели и накрая дори са се затичали в обратна посока, за да разберат, че отдавна никой не ги гони. Флиртът е игра, правилата на която постоянно се променят с времето и ако не си в крак с него, най-вероятно е да си в крак с късните порнофилми и последен модел самота.

...

Бременна съм

“Бременна съм!” И после си ти! “От мен ли?” Най-гадният  мъжки въпрос на може би най-смисленото женско изречение. Сигурен съм,  че дори мъжете, които са очаквали подобна новина, леко се шокират. Какво остава за другите, за които тази новина е като гръм от ясно небе. Тя обърква тотално психиката, мисленето и адекватните ни реакции, защото ние мъжете сме свикнали да получаваме оргазми без никакви емоционални задължения и последствия, изключение правят някои малки венерически проблемчета. В момента, в който чуеш новината, че ще ставаш баща, помъдряваш още в следващата секунда. Защото новината е толкова сериозна, че без да искаш почваш да мислиш като “голям”. В главата ти започват да се въртят хиляди планове: аборт, женитба, бягство и други варианти от рулетката на реалността. Бременността като даденост прецаква мъжките ни мечти. Говоря за онази бременност, когато тя е на 19, ти на 23, животът тепърва е взел да ви се услажда и на никой от вас и през ум не му е минавало, че евентуално може да стане родител. Двете черти на теста за бременност автоматически променят посоката на плановете ти и сега вместо към Слънчев Бряг, те се въртят до първия ти приятел, започващ с Д-р. Макар с напредването на медицината абортът да се е превърнал в нещо не толкова страшно, самата мисъл, че убиваш нечий живот в нея и рискуваш това да е последната оплодена яйцеклетка в утробата й, те прави адски уплашен, каквито всъщност сме всички мъже, когато става въпрос за аборт.  Иначе сме супер големи пичове по пътя към поредния си оргазъм, без да мислим за евентуалните последствия и на въпроса й: “Няма ли да си сложиш презерватив?”, отговаряме като истински егоисти: “С него нищо не усещам, мила, обещавам, че ще внимавам.” И след неочаквания пробег на собствения ни сперматозоид отказваме да поемем вината, търсейки спасение с въпроси от рода на: “Как е станало?”, “Какво ще правим сега?”, вместо да приемем непоправимата реалност и поемем отговорността върху себе си. В такъв момент главата ти се задръства с мисли и варианти на създалата се ситуация. Идва момент, в който почваш да си представяш колко ще ти е хубаво, ако си имаш дете, как винаги си се радвал на децата в парка, които са тичали към теб, хващали са те за крака и са викали: “Искам гуш”. Очите ти се насълзяват и в два през нощта се обаждаш да й кажеш, че я обичаш и я питаш дали ще се омъжи за теб! Друг вариант е кръглата семейна маса, на която сте се събрали два чифта бащи и майки. Ти и тя сте само свидетели, без право на глас, мълчаливо изслушващи решенията и анализите на родителското тяло, които най-често водят до Асеновград за булчинска рокля, гласно “Да” и дълги банкетни маси в кварталния ресторант. Истината е, че каквото и решение да вземете, неочакваната бременност оставя трайни белези в на пръв поглед силните ни мъжки характери. Аз мисля, че именно в такива моменти,  поемайки отговорността, поемаме и част от страха на жената и това я прави по-сигурна в решението си! Въпреки всичко една такава ситуация ни показва до каква степен сме подготвени за изненадите на живота, а жената от своя страна вижда истинската същност и характер на мъжа до себе си зад маската на чаровния джентълмен, който се превръща в тиква след получаване на поредната порция секс. Отговорността и сексът вървят ръка за ръка и всеки мъж, който не е готов да понесе своята отговорност, по-добре да отиде при проститутка. Там освен „малки венерически проблемчета”,  споменати в началото и загубата на около 50 лв., нищо друго не може да ви обезпокои.

...

Сексът за една нощ

Не знам кое е по-лошото, че не й знам името или, че не си спомням дали си сложих презерватив. Хубавото на сексът за една нощ е, че повечето пъти след него се чувстваш адски жизнен и в същото време не си заангажиран емоционално, може дори да не се видите повече, все пак и двамата сте имали нужда да разпуснете и едва ли ще ви е приятно да разваляте изживяването с допълнителна информация един за друг! Сексът за една нощ е наркотик за егото, кара те да се чувстваш желан. Победата за мъжа в повечето случаи е и победа за жената, постигнала или не своя оргазъм след мимолетния секс, тя се чувства поне няколко идеи по-желана! За повечето жени, сексът за една нощ е като кошче за душевен отпадък, вечер в която жените свалят маските и къпят телата си под дъжда на скритите желания и емоции. Един вид пречистване от матрицата на доброто поведение и рамките на морала преди да се завърнат отново към него на сутринта измъквайки се тихо от стаята, докато той още спи, за да избегнат конфузната ситуация при която и двамата не знаят какво да си кажат! За жените този вид секс е възможност да станат мръсници за една нощ,а всяко момиче мечтае за една такава вечер, въпреки че повечето повтарят, че не са такива!Серияли като „Сексът и градът” накара жените да погледнат от друг ъгъл на еманципацията.Чувството за изневярата превръща сексът за една нощ в емоционална бомба, която всеки иска да взриви на площада на скучния си живот.Не случайно повечето женски списания имат рубрики, в които читателки споделят своите сексуални преживявания, защото всички жени искат да бъдат мръсници, но много малко имат смелостта да го направят. Според проучване жените имат три основни причини за да се отдават на непознати за една нощ: Първата-прави им се секс, а няма с кого в момента.Втората-прави им се секс извън връзката, която имат.Третата-просто им се прави секс без обвързване.Докато за мъжа този секс е абсолютния refresh на една цяла ценостна система, която контролира по-голяма част от мисленето и емоциите.При нас мъжете сексът е основна част от играта за надмощие в среда, в която жените започнаха да стават все по-смели в желанията си да бъдат доминиращия пол неосъзнавайки, че на нас мъжете това ни харесва. Незаангажирващия секс стана хоби на доста жени, които през деня парадират със своя светски морал,сложили същите тези маски, които бързат да свалят влизайки в апартамента ти, взимайки те за поредната си жертва без дори да подозират,че ти си един от онези колекционери-консуматори на емоции,които превръщат жените в хербарий за собственото си его.Сексът за една нощ е уникален. При него не е нужно да мислиш за другия, даваш воля на собствените си емоции без да мислиш за после, за утре или за какъвто и да е период от време напред, а само за настоящото изживяване.Жените са ланголиери,живеещи в Макондо, оглеждащи се в огледалото на изтърканите си мечти,докато ние мъжете сме се свили в ъгъла на херметичната си суета и сладко консумираме фалшивото си его, натрупано след поредната порция секс с непозната жена в абстиненция от липса на самочувствие изпаднала в дупката на собствените си морални комплекси.Уникалната симбиоза-мъж и жена отдали се взаимно с една единствена цел-самочувствие!Неписан закон е,че първият секс в една връзка е на принципа”всеки за себе си” ,така че какво по хубаво от това да правиш секс с някой,когото едва ли ще видиш втори път,удоволствие което плащаш с цената на това, че натискаш „delete” на папката с принципите,а на сутринта ровиш в Recycle bin за да я възстановиш отново,защото без принципите сутрините в които ще се събуждаш до непозната жена ще ти станат хоби и тръпката от секса за една вечер отдавна ще събира прах някъде из коридорите на подсъзнанието ти!Знам,че сега в края на статията много жени си задават въпроса, защо го правим ние мъжете?Защо в повечето случаи заради този сладък секс за една вечер рискуваме бъдещето на една евентуална връзка, която имаме в момента.Истината е,че ние мъжете изживяваме по свой си начин всеки оргазъм и в повечето случаи наистина искаме да останем сами след него,а вие жестоко и упорито искате да ви гушкаме!Ето защо го правим.Защото при секса за една нощ никой не иска нищо от другия.Сещам се за една зверски подходяща мисъл на Уди Алан, мисля че беше:”На проститутка се плаща не за секса,а за да си тръгне веднага след него.”

П.П.-„ След секса искам да съм плаж през зимата” Федерик Бегбеде

Разделени заедно

Текст:Георги Станилов
“Краят е начало оглеждащо се в огледалото на бъдещето”Скъса ли сте и сега търсиш състояние и място на безчувствена утопия.Най-големият ти враг са спомените,който само времето може да умъртви.Скрил си всичките и снимки изтъркал си любимите си смс-и,подготвяш се като последният самурай за битка с миналото или по-скоро със себе си и с лица места и чуства пропили се в теб по време на връзката ви!Раздялата е емоционален момент при който съзнанието се опитва да преодолее липсата на комплект от емоции свързани с определен човек. Абстиненцията по нея е най-силна през първите седмици когато спомените са още топли и ти неможеш да я изкараш от главата си.Опитваш се да не мислиш за нея и всеки път след поредният опит да „удавиш мъката” и звъниш по никое време и и казваш,че я обичаш.Носталгията трайно се е настанила в мислите ти и постоянно превърта филма на вашата връзка- спомени от онова море когато сте тичали щастливи и влюбени по плажа,първата целувка,носталгията по неубоздания секс те връщат отново на първото стъпало на борбата ти срещу миналото.Повечето раздели се превръщат в тежки агонии-въпреки,че сте си обещали да не се виждате и да не си звъните още на 3-4 ден се чувате излизате на кафе,правите секс и си обещавате ,че ще си останете само приятели.Старите хора обаче са го казали.-„ там където е минала бурята на любовта неможе да поникне семето на приятелството”.Започва един период на нерегламентирани отношения уж сте заедно но всъщност не сте,ревнувате се още по-силно,караниците нямат край,нали ви казах-Агония,бавна и мъчителна.Лошото е, че надеждата прави тази агония да изглежда сладка,че нещата ще се оправят но уви те само се влошават.Затова кажете ли “край” това наистина трябва да е краят,макар,че аз лично не познавам хора било то момче или момиче успели да издържат на изкушението на миналото,аз също не издържах признавам си,но може би това е един вид начин за по-плавно отделяне от миналото който обаче е доста болезнен. Да си свободен си има и своите добри страни,сега вече без угризения на съвестта можеш да изчукаш онази зверска мадама от френската която постоянно ти звани от един месец насам.Вече си от другата страна на барикадата, ако до сега си бил от “пазачите” вече си крадец и ще ставаш все по добър, ако раздялата е настъпила в следствие на изневяра от нейна страна,тогава ти се иска да го върнеш на всички. Има едно уникално чувство след раздялата независимо кой е сложил край на връзката,чувство на необятност и ново начало сякаш някой е преинсталирал хард диска ти ъпгрейднал си се и сега си готов за нови „програми” с женски имена!Въпреки всичко разделите са част от живота и те правят по-силен,неписания закон при разделите е, че всяка следваща раздяла се преживява по-леко и прави характера ти като Асеновата крепост по време на война.Крепоста се превзема най-лесно от вътре,лошото е,че ако няма пробив ще има самота и няма да има кой да целуне принцесата заспала 100-годишен сън.

П.П.- “Паметта пренася големи услуги на ума без нея няма наука.Но забравата принася още по-големи услуги на сарцето-без нея няма покой”Ст.Михаиловски

Недопушена надежда.

Фасовете са недогоряла надежда.Стоя и наблюдавам големия пепелник пред заведението от половин час.Спират се хора и си търсят надежда,но няма,останали са само недопушени фасове и една рaздъвчена дъвка. Фрапето ми започна да горчи,заглеждам се в трите контейнера на улицата и се опитвам да си представя живота на двамата непознати които си разделят сух хляб и остатъци от пиле в кутия KFC ,после идват за фасове.Черпя ги по цигара взета на заем от клиент,единия е инженер,другия заварчик и двамата с по 30 години стаж и пенсии по 280 лв. Цигарите им догарят,пушат ги до филтъра,питам ги от кога са така-не помнят.Каня ги вътре,не искат,не били облечени добре.Фрапето ми горчи все повече,захарния сироп не му действа-реалността прави захарта горчива. Питам ги имат ли нужда от нещо-искат само кашони да се завият довечера. На първа страница пак самоубийство,отчаянието е във въздуха и е толкова плътно,че може да се реже с нож.Те не я усещат,казват,че са свикнали и се радват като малки деца на бутилката домашно червено което им давам,кашоните май няма да им трябват.Началото на дигата е вратата на собственото ми Макондо,зеленото и въздуха с аромат на тиня са автентични като усещането за свобода докато бягам и усещам въздуха в дробовете си уморени от Jegermaister и Черен After Shock.Искам повече умора от тази,искам да напалня багажника с нея и да я разхвърля из мансардата за да вечерям с нея,докато абстиненцията на пръстите ми към клавиатурата премине в болка.Суетата ми няма нужда от повече “like”-ве,лицемерието ми също е на ръба и моли за евтаназия или поне за закриване на профила на Joro Stanilov.

Ще избягам ли от теб?

Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник - пак я зърнах, сгушена в корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше, дори на тези като мен, които не я харесваха, но им се налагаше да се съобразяват с нея, защото тя вече се беше срастнала със социалния живот, като изхвърлена от балкона торбичка с боклук, с дървото под блока! Тя е съседът, който мразиш, но се налага да виждаш всеки ден. Тя е до теб в любимия ти хаус клуб, въпреки че за нея музиката е друга. Тя иска да е модерна, макар че тя е невъзпитана и на моменти пошла! Има си собствена телевизия и се самоопределя като ненатрапчива. Тя е етикет, който повечето й почитатели носят с гордост, а други - с лека преструвка, че това не е техният стил, но нали „всички” я слушали и те едва ли не нямали избор! Избор винаги има и това е разликата между животните и човека- животните умират, когато трябва,а хората - когато си поискат! Говоря за чалгата,да! Ако още не сте се досетили вероятно сте един от стадните хора, облъчени от нея, гордо самоопределящ се като човек, който „слуша всичко”. Бъркате- това не е текст против нея. Това е текст, който има за цел да обърне огледалото към вас самите и да ви покаже какво се случва зад и вътре във вас, докато тя превзема начина ви на мислене! Без да усетите, дори тя се е татуирала на гърба на съзнанието ви и нежно ви е вкарала в комерсиалната си матрица на звезди от силикон и основно образование. ”Пич, най-яките курви са там” е изразът, който кара дори мъже, които не харесват чалга, да посещават местата, където мислите са семки, изчоплени от селския запалянко,псуващ собствената си реалност! Тя е хамелеон, опитващ да се слее с безцветната действителност на хора ,които отдавна са се отрекли от нея , ходещи на театър, докато новото поколение се гримира и гледа поредното риалити, превърнало зрителите си в гъби, попиващи лошото възпитание и манталитет, който без винетка е само щриха от населено място с тоалетни на двора, където вместо хартия на ръждивия пирон са забити нарязани парчета от вестник „Шок”.Ако Алиса сънуваше в България, за нея приказният свят щеше да е пълен със силиконови принцеси с големи глави, говорещият заек щеше да е с фалшива жилетка на Армани и да има мустак, докато двамата близнаци щяха да са мутри, спонсори на силиконовите плантации! Искам да се събудя от нея, ушите ми се напълниха с ушна кал, докато се опитвах да я чуя с нейните текстове, приличащи на повърнато.Училището е празно, всички са навън и слушат чалга на телефоните си, тя е съвременният морал и все повече обезличава поколението,което един ден ще направи новия Азис - министър на културата! ”Чалгария” съществува, тя е вътре в нас и си е пуснала „Планета”.Не мога да избягам от нея, искам да я чукам, докато тя прави същото с морала и принципите на всички около мен! Тя е модерният Бай Ганъо, тръгнал към Европа, пътуващ с вагона на битовизмите. Избор има. Трябва само да погледнете зад ръба на мястото,пълно със салфетки по земята и хора,отдавна изгубили самосъхранението си, някъде между суетата си, и една култура, глобена от времето.Огледайте се - огледалото не лъже!Ако ви харесва това, което виждате, всичко е наред и живота в новото Макондо продължава!

Първи закон на изневярата:Любовницата да е два пъти по красива от титуляра.Св.Валентин,изневяра - нищо общо.Да,но за съжаление преди около 30 години,когато повечето които четат този текст най-вероятно не са били родени.Събудете се,днес сме 2013.Морала е само дума,а принципите отдавна нямат еквивалент във Фейсбук.Добре дошли в модерния празник на влюбените в който мъжете първо купуват подарък на любовницата си и ако останат пари –букет на жена си от четвъртък пазара.Връзките Ромео и Жулиета или „Отнесени от вихъра” вече са утопия и думата любов е заменена с „интерес” и мъжете са по верни на любовниците си от колкото на майките на децата им.Днешния морал е повърнато пред чалга бар с ходещи отгоре му хора със скъпи обувки и евтини обноски,за които „книга” е „Емека”,а Азис министър на културата.Мразя интернет,тои направи всички съвършени и умни,слаби и красиви,връзките нестабилни и живота безвкусен като храната от Mc Donalds.Цяло поколение любовници расте и се храни в интернет инкубатора,докато културата залежава в градските библиотеки.Повикайте лекар които да пусне вирус и да убие интернет,светът няма да издържи още дълго,хората са уморени от преструване,а маските се срастнаха с лицата.Купидон вече има профил и тои се казва „фотошоп”,стрелите му отдавна са по десния клавиш на милиарди „мишки” кликащи върху безброи „like” –ве.
Подготвях се за деня на влюбените няколко дни-ароматни свещи,скъпо вино,луксозно бельо за подарък,подходяща музика,домашна храна.Бяхме се разбрали да дойде към 8,казах и да облече народна носия,исках нещо класическо българско.Тя ме попита дали ще съм с потури и пояс и риза с бродерии.Засмях се. Харесвах чувството и за хумор,казах и че искам да се държи с мен все едно се познаваме от години.Побъркваше ме мисълта,че ми беше казала че мога да правя с нея каквото си искам.Това трябваше да бъде нейният подарък.Виждал сам я само на снимка,намерих я по обява за платени момичета,обадих и се,харесах гласа и,разбрахме се за цената и тя се нави да е моята половинка за Св.Валентин.Да,поръчах си курва за дама на празника.След всеки оргазъм нещата стват прозрачни,истината е,че празника мирише на порно,от онези старите и докато вдишваме парите истинските традиции умират заедно с дядовците и бабите ни за които любовта наистина е до гроб и морала и принципите са били неписаните морални закони зад които целият свят е изглеждал малък.Купете марули,сипете си ракия и пийте за истинските жени,които вече са само на надгробните плочи по селските гробища.Другите не ги броите те имат профили и не обичат да четат книги.