Дисплеят няма вкусови рецептори

…или от времето,когато телефоните предаваха само глас…

Виното не може и не иска да се превръща в част от обезличаването на всичко със социалните мрежи. То не иска да ферментира … на смартфона ти. Виното е истинско, само ако е преминало своя автентичен път от лозовите масиви, обичащи слънцето и онзи слаб балкански вятър през септември, когато започва гроздобера и зърната са пълни със сок, който мечтае да се превърне във вино.Това се случва след като гроздето се приеме в избата. Отстраняват се зърната. После се вкарва в дървени линове за ферментация. Изгражда се дървена скара която притиска гроздовата мъст към гроздовият сок…. Виното е на квартира в бъчвите от дъб или бук, направени от стари майстори, предаващи занаята от поколение на поколение, съхраняващи не само виното, но и традициите на България като цяло. След раздялата с бъчвата тя оставя следи във вкуса на виното като лятната любов в началото на есента. Всяка глътка вино е емоция, за която никога няма да може да се измисли интернет еквивалент. Приятното опиянение , споделената мъка или тежко признание от дълго пазена тайна или споделени чувства към някого, каращи те да пиеш още докато не събереш смелост да му кажеш „Обичам те!“. Виното събира всичко неизречено от устата ти и го праща към съзнанието и скритите емоции, мечтаещи да бъдат изразени днес и сега.

Приказка от бъчвата

Гроздето е очи, плачещи за вино. Така говори дядо, когато стане септември и в дворовете на селските къщи започнат да се събират хора още преди изгрев слънце. Пластмасови кофи, големи дървени щайги и лозарски ножици са въоражението на тези отрудени хорица, преметнали платнените си торбички пълни с току що изпечен хляб и баница. Влизат тихо в масива и сякаш се сливат с него.Пълнят кофа след кофа, като избират само най-добрите салкъми. Попитах дядо,как разбират коя чепка да отрежат, а той само се усмихна и каза,че трябва да се научиш да чуваш гроздето. Това, каза ми той става, когато дълго време се грижиш за нещо с любов и с течение на времето започваш да разчиташ всеки негов знак. Да познаваш всяка лоза по реда, да си я излекувал поне веднъж от болест, докато си я подрязвал всяка година.Когато всяко зърно за теб е капка вино, мечатещо за бъчва и любовта на ширaта, в която капката сок се преражда във вино. За мен, като един дванайсет годишен хлапак, гроздето беше черно и бяло. После дядо ми разказа за Мавруда и осъзнах, че имам много да уча. Маврудът ,казваше дядо Добри, е един от най-добрите сортове грозде. Сорт, които е свързан с географията( и ме пита колко имам по география) и не може да вирее на всякъде.Това вино от Мавруд е много специално и иска много грижи и любов.Нашият Мавруд не е в Брестовица, родното село на дядо, а в село Нови Извор, на 15 км от Асеновград.Там се отглеждал най-добрият Мавруд в България.Попитах го, какво вино произвежда от лозя ни. Той остави ножицата, изкара кърпа от пояса си и забърса избилата по челото му пот. Седнахме под сянката на стария дъб, намиращ се в началото на масива близо до пътя от където се виждаше цялото лозе. Тогава дядо Добри започна да разказва. На света има десетки сортове вино,ти трябва да запомниш основните два-бяло и червено. Цветът на белите вина варира от светложълт с игриви зеленикави оттенъци до златисто-жълт, понякога кехлибарен,а вкусът му ще ти напмни на цветята от поляната, на която играеш всеки ден точно до гората. Дядо ти най-много го обича с бучка сирене, от това което баба прави всяка седмица от млякото на нашите крави. Колкото до червеното, при него цветът е от рубинено- червен до виолетов, та чак до керемидено кафяв.Докато аз го гледах леко въпросително, той добави-представи си конфитюра от боровинки, който прави баба ти и от който ти тайно ядеш всяка вечер-такъв цвят има червеното вино.

А вкуса……рано ти е още да го опитваш. Дървените съдове, в които отлежават вината, се наричат бъчви и ги прави чичо ти Петьо- от истински дъб. Запомни едно от дядо си Добри, започна той тържествено-в доброто вино наистина има истина, стига да можеш да я откриеш, без да прекаляваш с него.Виното е питие, което обича истинските приятели и сближава хорта. Това си спомням от онези години, през които прекарвах времето си на село и попивах от любовта и традициите на тези хора, живеещи в абсолютна хармония със себе си и природата.

Маврудът

Маврудът е носталгия, пътуваща в дъжда в посока корените ни. Есента е книга в компанията на червено вино, с аромат на Балкан, обхождан от хайдутин. Виното е истина, мечтаеща за камина и онзи пукот на дърва, когато прозорците са изпотени от студ. Истинският вкус на мавруда е в главата ни и можем да го усетим само с любим човек или компанията на стари приятели. Виното сближава повече от социалните мрежи, пълни с профили, но няма как да усетят послевкуса на … бащите ни. Традициите са на върха на бутилката , докато свободата е на върха на корка и ухае на история, която мавруда винаги ще ни разказва щом допрем устни до виното. 

Deer can swim

Seit mehreren Stunden stand ich an dem Ufer und schaute an, wie der Sommer einen Weg durch die stürmischen  Wolken bahnte, während die Wellen sich nach der Sonne umschauten. Meinen Jägermeister hatte schon seine Temperatur verloren und träumte von einem Gefrierschrank oder mindestens von Lippen, die den Duft von Kräutern lieben, einen Wald erfüllt mit Hirschen und Jäger, die die Tiere lieben.
Ich wartete auf sie die ganze Woche, meine Unbekannte, über die ich nur der Name wusste. Das letzte, was sie zu mir gesagt hatte, war „Du wirst mich am Kara Schlucht finden“. Ich hatte meine Nummer an der Leere Flasche von Jäger geschrieben, wir beide trugen keine Handys, sie hatte ihre Haare in einem Knoten durch einen Holzkugelschreiber gemacht, der aus den handgearbeiteten war, die nur auf Kapana Fest verkauft werden. Genau er hatte die Situation gerettet. „Elena“ sagte sie und gab mir ihrer Hand, eine Stunde war schon verläuft, seitdem wir unseren Gespräch angefangen hatten. Ich sagte zu ihr, dass das ein Schicksal sei, denn ich hatte meine Nummer über die Geweihe auf Elena an der Flasche geschrieben.
Die grüne Flüssigkeit zerstörte alle Barriere zwischen uns und unsere Träume zerschnitten den letzten Maschendraht in unseren Beziehungen. Ich wollte nichts von ihr außerdem, dass wir zu sprechen nicht aufhören, zusammen mitteilen und sich selber die Leute zeigen, die wir hinter die Masken der Profilfotos und der guten Erziehung sind. Die echten Leute sind einen Wald, der schwer zugänglich für die Emotion-Wilderer ist, die die Beile ihres Egoismus tragen und  fertig auf alles in den Namen ihrer eigenen Notwendigkeit sind. Für die guten Leute ist der  Wald einen Duft aus Kräutern und  Waldbeeren, Blätterlaut und Geräusche, die Freiheit tragen, für die man kein Passwort und WI-FI braucht. Für einen Moment ich träumte am Strand, ich wollte ihren Wald sein und sie - der Hirsch mit dem Kreuz zwischen den Geweihen, der die ganze Eleganz der Welt trug. Ich wollte die Zeit halten, so dass wir beide am Strand ein bisschen mehr bleiben konnten, ich brauchte einen solchen Freund. Freundschaft ist die stärkste Pille gegen die Hass, die soziale Netze entnahmen uns mehr als wir uns zu verlieren erlauben konnten. Die echten Beziehungen sind diese, die mit fahrlässigen Blicken, Berührungen und ein Gefühl beginnen, dass du nicht weggehen willst.
Die Hoffnung sie wiederzusehen war schon auf Beatmung und während meine Geduld Sterbehilfe wollte, hatte ich sie gesehen. Sie schwamm ein paar Meter in das Meer herein zu mir. Dieselbe Quadratflasche, die die Farbe des Waldes in Frühling und die Emotion von zwei Unbekannten  trug, die keine Geduld sich wiederzutreffen hatten.
Ich sah den Brief in der Flasche und wusste, dass es für mich sei. Und wie die Ungeduld von Stephan Zweig in der Novelle „Brief von einer Unbekannte“. Ich zog den Brief aus der Flasche aus und begann es unter die Schatten des Eichenwalds zu lesen, der nach dem Sand beginnt.
„Liebe Junge, wir werden uns jemals dort finden, wo die Träume und die Realität Spuren der Freiheit zu träumen hinterlassen, mit Tinte umzugehen, die Sprache der Körper und Blicke, die Bräune fangen, während sie  gemerkt zu werden warten. Wir werden wieder treffen, ich verspreche es, bis dann halte nicht auf umgänglich zu sein, ohne etwas nutzen, was Ladegerät und WI-FI braucht, schütz die Umwelt und lieb die Tiere. Die Gespräche mit dir sind leicht, wie die Feder einer Eule, diese von unserem Wald, erinnerst du? Du wirst mich am Strande ohne Beton und Eitelkeit finden, mit Goldene, die ohne Anlass spazieren, und Wohnwagen, die das Meer anschauen. Vergiss (mich) Elena nicht.“

Елените могат да плуват

От няколко часа стоях на брега и гледах как лятото си пробива път през буреносните облаци,докато вълните се оглеждаха за слънце. Jagermaister-а ми отдавна беше изгубил темепература и мечтаеше за фризер или поне за устни, обичащи аромата на билки, гора пълна с елени и ловци, които обичат животните. 

Чаках я вече цяла седмица, моята непозната, на която зняех само името. Последното, което ми каза бе "На Кара дере ще ме намериш". Аз си написах номера върху празната бутилка от Jager-и двамата не носeхме телефони само тя се беше хванала на небрежен кок с химикал от дърво, от онези ръчно изработените, продаващи се само по фестивалите на Капана фест - именно  той спаси положението. "Елена", каза тя и ми подаде ръка, беше минал повече от час откакто се заговорихме. Казах и, че това е съдба, тъй като  си бях написал телефона над рогата на ЕЛЕНА върху бутилката. 

Зелената течност разруши всички бариери и желанията ни прерязаха и последната телена мрежа в отношенията ни. Не исках нищо от нея, освен да не спираме да си говорим,да си споделяме и да покажем себе си,онези които всъщност сме зад маските на профилните си снимки и доброто си възпитание. Истинските хора са гора, трудно достъпна за емоционалните бракониери, носещи брадвите на егоизма си, готови на всичко в името на собствената си потребност. За добрите гората е аромат на билки и горски плодове,шум на листа и звуци, носещи свобода, за която не ни трябва парола и WI-FI. За миг се размечтах на плажа, исках да съм нейната гора, а тя елена с кръста между рогата, носещ цялото изящество на света. Исках да спра времето и да останем още малко на плажа с нея,имах нужда от такъв приятел. Приятелството е най-силното хапче за омразата,социалните мрежи ни отнемахa повече отколкото можем да си позволим да изгубим. Истинските отношения са онези, които са започнали с небрежни погледи,докосвания и онова чувство,което те кара да не искаш да си тръгнеш.

Надеждата  да я видя отново вече беше на командно дишане и докато търпението ми искаше евтаназия я видях. Плуваше на няколко метра навътре в морето право към мен.Същата тази квадратна бутилка, носеща цвета на гора през пролетта и емоцията на двама непознати,които нямаха търпение да се срещнат отново.

Видях  писмото вътре и вече знаех,че е за мен. И като нетърпението на Стефан Цвайг в новелата - "Писмо от една непозната". Извадих писмото от бутилката и зачетох под сянката на дъбовата гора,започваща веднага след пясъка.

"Мило момче,все някога ще се намерим там, където мечтите и реалността оставят следите на свободата да мечтаем,да общуваме с мастило,езика на тялото и погледи, хванали тен от чакане да бъдат забелязани. Ще се срещнем пак, обещавам ти, до тогава не спирай да бъдеш комуникативен, без да използваш нещо,което се нуждае от зарядно и WI-FI, пази природата и обичай животните. Разговорите с теб са леки като перо на сова,онази от нашата гора,помниш ли? Ще ме намериш на плажове без бетон и суета, с голдъни, разхождащи се без повод и каравани гледащи към морето. Не (ме) забравяй Елена". 

Нещата който мразя у теб „Барът е социална среда в която  всеки е дошъл на гости с цел да се забавлява и е редно да се държи така  че да бъде желан отново"К.Делпечи.Знам,че обичаш  да сядаш на бара не само защото в повечето заведения е мястото от което се вижда всичко и всички те виждат,но и защото местата на бара винаги са много по-малко от останалите и един вид се чустваш леко специален.Най-важното в случая когато си седнал на бара е дали наистина заслужаваш да стоиш на него или с други думи  спазваш  ли някои прости неписани  правила който барманите несъмнено ще имат в предвид  следващия път когато  се обадиш за места  или молиш за ценно инфо за мацката която сяда само на бара и пие Йегермайстер с Перие.Ето някой основни моменти  в случай, че искаш винаги да имаш място на бара и да си абонат на ценното  инфо за  противоположния пол ,което само барманите могат да ти дадат! Ако ти се пие фреш портокал или капучино петък вечер едва ли е най-подходящото време за това,особено ако бара е пален с клеинти които искат да пият алкохол,със сигурност барманите ще споменават на ум майка ти!Повярвай на никой барман не му е приятно да „върти"фрапета и фрешове по веме на голямата лудница в петък и събота. Когато сте седнали на бара никога не споменавайте името на шефа на заведението.Това на бармански език оначава две неща.Първото е,че сте „Ухо"на шефа.Второто ,че сте човек който иска да баде обслужен добре но не е склонен да остави бакшиш! Избягвайте да се правите на разбирач и да давате съвети на бармана относно неговата работа дори да сте сигурен ,че  не е прав особено ако бара е пълен!Едва ли и на вас ще ви е приятно ако някой ви прави забележки пред  други хора! Никога не задавайте вапрос от рода на:"Имате ли български алкохол?"Колко струва  Джонито при вас?" или „От къде зареждате алкохола?"Въпроси от този тип пораждат риторични такива в бармана от рода на:"Поредния селяк на бара който е излезнал със старателно наредена пачка от по стотачки, но си е поставил лимит тази вечер  да не харчи повече от 10 лева за да може утре да иде до Илиянци и да си купи тениска на цената на едно Мохито. Когато сте на бара имайте уважение кам барманите,не им подсвирквайте когато искате да си поръчате, не ги замерваите със салфетки,избягвайте да им говорите на прякори ако наистина не сте близки. Не изхвърляйте дъвката си директно  в пепелника,а я завийте в салфетка,на никой не му е приятно да чисти залепнала с пепел дъвка. Колкото и да ви се иска  никога не бъркайте зад бара за нещо което по принцип барманат трябва да ви даде било то и празна чаша или лед.Помислете си какво бистанало ако всеки трагне да си взима това което му се прииска. В случай,че си порачате цяла бутилка и не сте в съсътояние да я изпиете, в повечето реномирани барове ви я надписват и съхраняват достатачен период от време за да имате възможност да си я допиете следващия път.Адски некултурно е да я прибере под мишница и цялото заведение да ви види. Ако сте в лошо настроение по-добре седнете на маса кадето около вас ще има по-малко хора който евентуално биха влошили лошото ви настроение,освен в случайте когато сте сигурни че барманът е готов да ви излуша и  би направил всичко  за вас ,нещо от рода на вече да се на четвъртото голямо Перно и  да му кажете :"Абе вече съм супер айляк искаш ли да дръпнем кам Слънчев бряг?" и след няколко часа вече  да сте в „Мания" в компанията на празнуващи абитюренти от френската в Пловдив.  Ако искате и за вбъдеще  лесно да си намирате места на бара оставяйте добър бакшиш,което ще рече поне 10% ост сметката .Освен в случайте когато барманът наистина се е държал ужасно грубо не ви е отразявъл въпреки,че сте махали с рака като регулировчик и на всичкото отгоре критерият му за „малко" е било някъде около 30 мл. Вместо обичаините 50. Ако оствите голям бакшиш правете го дискретно,барманите със сигурност ще оценят     дискретноста и   щедростта ви,а това  автоматично ви прави  „Випче" което ще рече, че даже бара да е на „три редици" винаги ще намерят място за вас. Накрая малко барманска терминология: Швейцарец- Човек които никога не оставя бакшиш,тоез точен е като швейцарец. Пример: -Ебаси кривата вечер,днес само швейцарци на бара. Випче- Добър клиент който оставя голям бакшиш и който като цяло е добър като човек. Пример:Тия батенца са ми випчета слагам ги на резервето. Конки-Съкръщение от „Силиконки" красиви жени  повечето със сериозна доза силикон или ботукс  които „дърпат" богати мъже на средна възраст да сядат на бара! Пример:Двете руси конки ми се обадиха за места,слагам ги на стъкления бар. Сибирски ядки- Лед Пример:Мацките на малкия бар искат още сибирски ядки! Посорляк-Стиснат и лошо облечен човек,който обикновенно след  съботния „тигел" по главната е дошъл да изпие едно много дълго кафенце и после да се похвали, че уж между другото е пил кафе  Планет. Пример:( между сервитъорки) -Днес само посурляци на моя  район. Кликнете тук за отговор или препращане Използвате 3,94 ГБ (26%) от 15 ГБ Управление Общи условия - Поверителност Последна активност в профила: преди 1 час Подробности

Алкохолът като профайлър

Когато мъжете пият, те миришат на алкохол. При жените алкохолните пари ферментират мигновено в аромат на секс или поне първата му производна - флирт! Алкохолът е врата, която жените се боят да отворят, подозирайки, че зад нея се крие истинското й "Аз", което мечтае за глупости.

Истината е, че всяка жена иска да бъде звезда на бара, където си е поръчала  трети Космополитън, докато чака своя Тузар. Фейсбук накара дамите да пият "неща", които изобщо не харесват, но дават възможност да покажат копирана класа - мини Моет, сухо мартини или запален абсент в бренди балон, мадамата, небрежно подпряна на бара, и всичките ти "приятели" в мрежата вече са я "харесали".

Коктейлите са едно от малките неща, които са и средство, и причина жените да бъдат приятно агресивни спрямо мъжката половина в бара. Повечето жени се правя на изискани, докато ние си умираме да ги видим как пият бира от бутилка.

В една анкета над 80% от мъже са заявили, че повече би ги впечатлила жена, която пие бира от бутилка, отколкото с екзотичен коктейл в ръка. Над половината от мъжете в същото изследване дори смятат за "еротично", ако на първа среща жената пие бира от бутилката.

Въпреки тези резултати, според анализ на една от най-известните марки бира в света, едва една на всеки десет жени би си поръчала бира на първа среща. Това още веднъж доказва, че жените
робуват на остарели схващания - че пиенето на бира ги кара да изглеждат мъжки момичета и не толкова секси.

Еманципацията и в частност социалният статус играят определяща роля за вида алкохол и начина му на консумация. Установено е, че има връзка между образованието и пиенето - висшистките
са склони към по-честа употреба на алкохола.

Причината е, че образованите жени са си извоювали по-голяма свобода - финансова и друга, което автоматично ги прави по-независими от мъжете. Повечето от тези жени работят изцяло в мъжка среда и имат по-висока култура на пиене.

Жената на бара

В т.нар. група на "високо интелигентни" жени влизат PR-агентки, главни асистентки в УНСС, редакторки и fashion дизайнерки в модни или lifestyle списания и т.н. Обичат Martini Dry, Campari с портокалов сок и B52, избягват водка с кола. Оставят добър бакшиш само защото не искат да ги мислят за стиснати, каквито всъщност са.

Другият основен тип жени по баровете е клюкарката или по модерното название FB мадама -въоръжена с последния модел на iphone, "качваща" и "тагваща" снимки от десетте заведения които е обиколила днес.

FB-мацката обича да консумира малки бутилки чилийски вина или фраголино с прясна ягода на
дъното на чашата, освен в случаите, когато е решила да финтира избирателната си пропускливост и координация и поглъща завидно количество черен After Shock с Absente.

Винаги оставя бакшиш, защото научава от персонала част от клюките, които не се публикуват във FB.

Алкохоличката живее в собственото си Макондо, използвайки алкохола за да губи и намира себе
си, докато критикува всички мъже, попаднали в организирания й хаос. За нея алкохолът няма вкус, а само действие, което превръща комуникацията й в железен херметизъм на А-социалната жена, описана от Фройд.

Повечето жени от тази група обикновено консумират големи водки с ред бул или текила, разредена с мента, като преди това са пили няколко малки бирички в кварталното кафе.

Най-интересният (поне за мъжете) профил е жената-котка, която по-скоро е емоционален хамелеон, който носи на алкохол, има свежо чувство за хумор и обича дрехите по тялото, което и без друго излъчва хормони, каращи мъжете да мечтаят за върха с нея или поне за втора база.

Тя обожава дарк Мохито, Скрииминг оргазъм и червен After Shock, комбиниран с Amareto Disaronno. Можете да я видите често да се разхожда до тоалетната, за да събира погледи и фантазии и после да ги превръща във фон дьо тен за егото си. Ако е доволна, оставя бакшиш.

Истината е, че най-приятни за "изучаване" и контакт са задоволените жени. По една или друга причина, те са абонирани за своя оргазъм и това ги прави свободни в пълния смисъл на думата.

Фитнес, солариум, фризьор, козметик - това са само част от техните приложения в айпода на живота, което кара мъжете да превръщаме сексуалността си в метросексуалност и от ловци да се правим на жертви в името на един мегабайт внимание или поне присъствието на номера ни в тъчскрийна на форматираната реалност.

Вкусовите й рецептори обожават Baileys с Kahlua или Gentleman Jack с Perrier, когато не е в настроение. Винаги оставя бакшиш!

Комплексарката е от типа жени, които нито един барман не обича да му сядат на бара. Характерни особености: около 30 минути разглежда менюто, мрънка на глас, че онзи екзотичен коктейл, който е пила в Дубай, го няма, липсвало е любимото й аржентинско вино.

След дълго "мислене" и мърморене по адрес на персонала и заведението, поръчва мини Моет розе. Преди това със заплашителен тон пита бармана дали температурата на охлаждане е точно 6 градуса, колкото било препоръчително.

Много държи цигарите, запалката и ключът от новата кола (която не е на нейно име) да са оставени на видно място на бара, което я кара се се чувства специална. Настроението й пада в мига, в който види по-млада от нея жена или момиче с по-скъпи дрехи от нейните. Още по-лошият вариант - когато към компанията и се приближи симпатичен мъж и заговори някоя от другите момичета! Бакшишът за нея е град в Китай!

Готината е най-разпространеният типаж или поне на нас, мъжете, така ни се иска. Носи дрехи втора употреба, но това не й пречи да има собствен стил и да изглежда винаги различно.

Обича аксесоарите и знае как да ги комбинира. Поръчките й варират в зависимост от това с колко пари разполага, винаги се държи добре с персонала - независимо от обслужването. Повечето пъти пие уиски с ред бул или джин тоник, оставя най-голям бакшиш, дори да са последните й пари.

Алкохолът е свобода, лишена от правила, той отваря врати, за които доброто възпитание отдавна е изхвърлило ключа, утопия, в която всяка жена иска да разпъне палатка, докато полуголи мъже събират кокосовите орехи от дървото на мръсното им подсъзнание.

Остава само да повярвате, че коктейлите са афродизиак, който ще заличи лабилната ни ерекция, смутена от финансовата криза, и ние, мъжете, отново ще сме в менюто!