петък, 7 август 2015 г.

Алкохолът като профайлър

Когато мъжете пият, те миришат на алкохол. При жените алкохолните пари ферментират мигновено в аромат на секс или поне първата му производна - флирт! Алкохолът е врата, която жените се боят да отворят, подозирайки, че зад нея се крие истинското й "Аз", което мечтае за глупости.
Истината е, че всяка жена иска да бъде звезда на бара, където си е поръчала  трети Космополитън, докато чака своя Тузар. Фейсбук накара дамите да пият "неща", които изобщо не харесват, но дават възможност да покажат копирана класа - мини Моет, сухо мартини или запален абсент в бренди балон, мадамата, небрежно подпряна на бара, и всичките ти "приятели" в мрежата вече са я "харесали".
Коктейлите са едно от малките неща, които са и средство, и причина жените да бъдат приятно агресивни спрямо мъжката половина в бара. Повечето жени се правя на изискани, докато ние си умираме да ги видим как пият бира от бутилка.
В една анкета над 80% от мъже са заявили, че повече би ги впечатлила жена, която пие бира от бутилка, отколкото с екзотичен коктейл в ръка. Над половината от мъжете в същото изследване дори смятат за "еротично", ако на първа среща жената пие бира от бутилката.
Въпреки тези резултати, според анализ на една от най-известните марки бира в света, едва една на всеки десет жени би си поръчала бира на първа среща. Това още веднъж доказва, че жените
робуват на остарели схващания - че пиенето на бира ги кара да изглеждат мъжки момичета и не толкова секси.
Еманципацията и в частност социалният статус играят определяща роля за вида алкохол и начина му на консумация. Установено е, че има връзка между образованието и пиенето - висшистките
са склони към по-честа употреба на алкохола.
Причината е, че образованите жени са си извоювали по-голяма свобода - финансова и друга, което автоматично ги прави по-независими от мъжете. Повечето от тези жени работят изцяло в мъжка среда и имат по-висока култура на пиене.
Жената на бара
В т.нар. група на "високо интелигентни" жени влизат PR-агентки, главни асистентки в УНСС, редакторки и fashion дизайнерки в модни или lifestyle списания и т.н. Обичат Martini Dry, Campari с портокалов сок и B52, избягват водка с кола. Оставят добър бакшиш само защото не искат да ги мислят за стиснати, каквито всъщност са.
Другият основен тип жени по баровете е клюкарката или по модерното название FB мадама -въоръжена с последния модел на iphone, "качваща" и "тагваща" снимки от десетте заведения които е обиколила днес.
FB-мацката обича да консумира малки бутилки чилийски вина или фраголино с прясна ягода на
дъното на чашата, освен в случаите, когато е решила да финтира избирателната си пропускливост и координация и поглъща завидно количество черен After Shock с Absente.
Винаги оставя бакшиш, защото научава от персонала част от клюките, които не се публикуват във FB.
Алкохоличката живее в собственото си Макондо, използвайки алкохола за да губи и намира себе
си, докато критикува всички мъже, попаднали в организирания й хаос. За нея алкохолът няма вкус, а само действие, което превръща комуникацията й в железен херметизъм на А-социалната жена, описана от Фройд.
Повечето жени от тази група обикновено консумират големи водки с ред бул или текила, разредена с мента, като преди това са пили няколко малки бирички в кварталното кафе.
Най-интересният (поне за мъжете) профил е жената-котка, която по-скоро е емоционален хамелеон, който носи на алкохол, има свежо чувство за хумор и обича дрехите по тялото, което и без друго излъчва хормони, каращи мъжете да мечтаят за върха с нея или поне за втора база.
Тя обожава дарк Мохито, Скрииминг оргазъм и червен After Shock, комбиниран с Amareto Disaronno. Можете да я видите често да се разхожда до тоалетната, за да събира погледи и фантазии и после да ги превръща във фон дьо тен за егото си. Ако е доволна, оставя бакшиш.
Истината е, че най-приятни за "изучаване" и контакт са задоволените жени. По една или друга причина, те са абонирани за своя оргазъм и това ги прави свободни в пълния смисъл на думата.
Фитнес, солариум, фризьор, козметик - това са само част от техните приложения в айпода на живота, което кара мъжете да превръщаме сексуалността си в метросексуалност и от ловци да се правим на жертви в името на един мегабайт внимание или поне присъствието на номера ни в тъчскрийна на форматираната реалност.
Вкусовите й рецептори обожават Baileys с Kahlua или Gentleman Jack с Perrier, когато не е в настроение. Винаги оставя бакшиш!
Комплексарката е от типа жени, които нито един барман не обича да му сядат на бара. Характерни особености: около 30 минути разглежда менюто, мрънка на глас, че онзи екзотичен коктейл, който е пила в Дубай, го няма, липсвало е любимото й аржентинско вино.
След дълго "мислене" и мърморене по адрес на персонала и заведението, поръчва мини Моет розе. Преди това със заплашителен тон пита бармана дали температурата на охлаждане е точно 6 градуса, колкото било препоръчително.
Много държи цигарите, запалката и ключът от новата кола (която не е на нейно име) да са оставени на видно място на бара, което я кара се се чувства специална. Настроението й пада в мига, в който види по-млада от нея жена или момиче с по-скъпи дрехи от нейните. Още по-лошият вариант - когато към компанията и се приближи симпатичен мъж и заговори някоя от другите момичета! Бакшишът за нея е град в Китай!
Готината е най-разпространеният типаж или поне на нас, мъжете, така ни се иска. Носи дрехи втора употреба, но това не й пречи да има собствен стил и да изглежда винаги различно.
Обича аксесоарите и знае как да ги комбинира. Поръчките й варират в зависимост от това с колко пари разполага, винаги се държи добре с персонала - независимо от обслужването. Повечето пъти пие уиски с ред бул или джин тоник, оставя най-голям бакшиш, дори да са последните й пари.
Алкохолът е свобода, лишена от правила, той отваря врати, за които доброто възпитание отдавна е изхвърлило ключа, утопия, в която всяка жена иска да разпъне палатка, докато полуголи мъже събират кокосовите орехи от дървото на мръсното им подсъзнание.
Остава само да повярвате, че коктейлите са афродизиак, който ще заличи лабилната ни ерекция, смутена от финансовата криза, и ние, мъжете, отново ще сме в менюто!

вторник, 28 юли 2015 г.

Един SMS не стига

В началото, когато под телефон се разбираше тежка слушалка с шайба или в корекомския вариант слушалка с копчета, днешните смс бяха ръчно написаните бележки на скъсания лист от последната страница от тетрадката по музика. Предавани от ръка на ръка и така до първия чин , на който стоеше Мария – красавицата от 3б клас. С разкривен почерк като на третокласник  тогава написах „М+Г=ВЛ” и това бе най-смелото нещо за един 10-годишен хлапак.
С навлизането на технологиите бележките съвсем естествено бяха изместени от смс-ите от рода на: „Аз и бутилка Jeger те чакаме на плажа, докато подсъзнанието ми е изхвърлило ключа за доброто ми възпитание”,или „Черните петна са от черен After shock”. Предимството на краткото съобщение е, че дозата смелост е много по-малка,отколкото ако трябва да го кажеш лице в лице на същия човек. Съобщения от рода:
”Емоционалният ми преливник е пълен с мисли за теб, въпреки опита ми да ги източа с последното видео на Джена Джеймсън”, те превръщат в Бегбеде на краткия текст и ти дават летящ старт в маратона, на който интернет смелостта компенсира проблемите с комуникацията и вдъхва фалшиво самочувствие на хора, живеещи изцяло в мрежата.
Повечето днешни жени отдавна са се начели на шаблонни sms-и с фрази на Паулу Коелю или Буковски.За да постигаш успех днес ти е нужна богата обща култура(разбирай карта за библиотеката), дисциплинирана фантазия и чувство за такт. Другото голямо предимство на смс свалките е , че можеш да пишеш на няколко жени едновременно и само да чакаш тактиката ти да сработи при някоя.За да я „уцелиш” ти трябва съвсем малко анализ-какво харесва(ако слуша чалга забрави-там всичко е изгубено),поезия,места,интереси(примерно защитничка на животните), алкохол, филми. И представи си всичко това го има на „стената” и. После си ти.  
Правилата тук са прости: Първо не пиши на повече от една мадама от компания – те си споделят всичко, запомни го.
Второ правило не пиши едни и същи смсна две или повече момичета – дори и да не се познават има опасност някоя от тях да си го „постне” на стената , някои да го сподели и „Воала” – разкрит си!
Трето и най-важно правило - не използвай думи като: секс,оргазъм,духане и всички останали намекващи за секс,колкото по малко говориш за него толкова повече жената ще си мисли за него.Ако трябва да дефинирам качествен смс, това  е този, който носи след себе си усмивка и семето на желание, свързано с представата за човекът, който го изпраща, смс , който зарежда и прави деня свеж, вдъхновява те и ти се иска телепорта да е  измислен , за да можеш да консумираш желанията си с подателя.
Съществуват няколко основни типа sms-и. Съобщителни с елементи на стрес:
”Тя знае. Успях да ти взема само малко дрехи и суха храна и вода за три дни”
или
„Цената на това да спиш с 16 годишна се определя от адвоката по дело"
Остроумни с леки философски нотки:
""Заради теб търпението ми иска среща с достойнството докато нагона ми празнува с Абсент”
или
„Романтичната ти дипломатичност заслужава Оскар за изкушение’
Философски тип Хенри Милър:
„Най-големия презерватив се оказа моногамията.Проблема е, че с него нищо не усещам”
или
Няма как да си кучка и да четеш ”Възпитание на чувствата” на Флобер”.
Съобщителни с елементи на скрита заплаха:
„Moet Chandon е шампанско селски и спри да си чоплиш ноктите ще провалиш срещата”
Еротични със скрит под текст:
Ако пак останеш да спиш вкъщи ще трябва да превърна спалнята в писта за F16”
или
„Ти си извънземна, изпратена на земята да тества границите ми на удоволствия”.
Романтични:
”Мислите за теб са на квартира в моите’
или
„И бях изгубил себе си преди
да ме погледнеш с онзи поглед на море,
миришещо на мента с мляко”

и още:
 
"Сутрешно фрапе от страст и една
усмивка топла носи погледи през рамо
Среща топла, като твоя чай ."

 
В крайна сметка, кратките съобщения са модерно „оръжие“ за хора с богата обща култура, която спи с развинтената ви фантазия.Няма нищо по добро от букви, ферментирали в текст, които влиза през очите и кара сетивата ви да фантазират в стаята на подсъзнанието.

Автор: Георги Станилов