2144

Пресичам паралелната си реалност,заедно с черната си котка на времето останало някъде по пътя осеян с мъгли.Мислите ми шият копчета по ръкавите на втората ми риза дадена за едно празно обещание миришещо на море.Измечтана мечта търси своя мечтател,вкусът на пясъка навсякъде е един и същ.Извикай ланголиерите от Макондо да вдигнат стена от ютонг към изгрева които не успя да снимаш.

21 март

Огън за другите

Запалката не беше "Зипо" като по филмите,беше си най-обикновена,от онези прозрачните.Всичко миришеше на бензин,градския шум заглуши призивите му.Чуха се само викове"Гори,помогнете".Живота му премина бавно,докато огънят не обхвана клепача му и той инстинктивно го затвори.После болката от горящата кожа накара съзнанието му да се изключи,докато случайни минувачи се опитваха да го загасят с малките си червени пожарогасители на колите си.Шум на сирени и голямо тъмно петно пред сградата,само това.После стана тихо.....